Преодоляване на последиците от национал-социализма
След Втората световна война военното правителство на САЩ издава
"Прокламация № 2" от
19 септември 1945 г., с която провинция Бавария си възстановява
предишните граници от 1933 г., като от нея се отделя � айнпфалц и
района Линдау. Съседството със съветската окупационна зона и
положението й на границата на "Желязната завеса" оставиха Бавария до
1989 г. на периферията на общото развитие, с произтичащите от това
отрицателни последици за икономиката и транспорта.
В резултат от бомбардировките по време на войната бяха разрушени
около 33% от Мюнхен, 51% от Нюрнберг, 24% от Аугсбург. Във Вюрцбург
в развалини и пепел са били превърнати 74% от постройките в града.
Въпреки това щетите, нанесени на Бавария, съставляваха само около 5%
от щетите за останалия Германски � айх. Бавария също така само
незначително бе засегната от демонтажа на оръжейните предприятия.
Благодарение на това промишленото производство още към края на 1948
година достигна 76% от довоенното равнище.
Недостиг на жилища, безработица и глад, скръб по загиналите и
безследно изчезнали, депресията предвид безпросветното политическо
положение и конфронтация с престъпленията на нацисткия режим -
такава беше картината през онова време. Американското военно
правителство реализираше програми за денацификация и програма за
превъзпитание на населението към демократични принципи, наричана
"reeducation". Всички масмедии бяха подложени на американска
цензура, вестниците и издателствата имаха право да работят само след
получаване на лиценз от правителството.
Трябваше да бъдат възстановени разрушените транспортни връзки, в
това число 745 пътни мостове. Американците по-рано от другите
окупационни власти позволиха навлизането на промишлени предприятия
от други територии. Фирмата Сименс се премества в Мюнхен от
разрушения тогава Берлин.
През 1945 и 1946 г. Бавария приема почти 2 милиона бежанци и
прокудени хора. Тяхното асимилиране представляваше голямо
предизвикателство за местното население и за държавата. В
последствие това се превърна в шанс за нов икономически старт. В
средносрочен аспект настъпваха постепенни структурни промени, които
доведоха до нарастваща урбанизация, свръх пропорционално увеличаване
на обслужващия сектор и до засилена индустриализация.