Херцогство Бавария
Около 600 г. на територията на
днешната автономна държава Бавария се заселват три племенни групи:
"баварци", дали името на страната, франки и шваби. Днешна Северна
Бавария попада директно под франкско владичество, докато в южната
част се обособяват владенията на Аламаните и Баварците, разделяни от
реката Лех.
Някогашното баварско херцогство се простирало далеч на изток и юг,
чак до днешна Каринтия (Кернтен), към Долна Австрия и Горна Италия.
Центърът на страната обаче бил около река Дунав. Около Х и ХІІ век
от него възникнали херцогствата Бавария, Каринтия и Австрия.
Главното седалище на херцогството бил град � егенсбург.
Многобройните разделяния на страната през ХІV и ХV в. разпокъсват
Бавария. Едва след въвеждането на правилата за унаследяване през
1506 г. става възможно предаването на цялостното херцогство на
първородния син по мъжка линия. Това положение се запазва до ХІХ
век.
Учението на Мартин Лютер имало много привърженици и в градовете на
днешна Бавария. С града Аугсбург, например, са свързани
"Аугсбургското вероизповедание" - писмото-изповед на евангелистите,
връчено на � айхстага през 1530 г., както и "Аугсбургският
религиозен мир" от 1555 г., който прехвърлил върху суверените
решението за вероизповеданието на поданиците им. В периода на
контрареформациите баварските владетели, и по-конкретно Максимилиан
І (1598-1651), наложили католицизма в страната.